Закон за защита от дискриминация (2004-2018)

Чл. 4.

1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 7.

1) Не представлява дискриминация:

16. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;

17. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими;

Чл. 24.

1) Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на определена длъжност.

2) Работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното развитие и участието на работници и служители, принадлежащи към определен пол или етническа група, когато те са по-слабо представени сред работниците или служителите, извършващи определена работа или заемащи определена длъжност.

Чл. 29.

1) Министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.

2) Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се.

Чл. 35.

1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот.

2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете.

3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата, принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отношение на лицата с увреждания.

Чл. 38.

Държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление провеждат политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже, както и за представителното участие на лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства, в управлението и вземането на решения.

Чл. 40.

1) Комисията за защита от дискриминация, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.

2) Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.

Чл. 41.

1) Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република ългария назначава 4 от членовете на комисията.

2) Мандатът на членовете на комисията е 5 години.

3) При избора или назначаването на членове на комисията се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства.

Чл. 51.

1) Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено. Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език.

2) Жалбата или сигналът трябва да съдържат:

1. името или наименованието на подателя;
2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;
3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;
4. изложение на исканията към комисията;
5. дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.

3) Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.

Loi sur la protection contre la discrimination (2004-2018)

Article 4

1) Est interdite toute discrimination directe ou indirecte fondée sur le sexe, la race, la nationalité, l’appartenance ethnique, le génome humain, la citoyenneté, l’origine, la religion ou les convictions, l’éducation, les convictions, l’appartenance politique, la situation personnelle ou sociale, un handicap, l’âge, l’orientation sexuelle, l’état matrimonial, la situation patrimoniale ou pour tout autre motif fixé par la loi ou par un traité international, à laquelle la république de Bulgarie est partie.

Article 7

1) Ne constituent pas une discrimination :

16. les mesures visant à protéger le caractère distinctif et l'identité des personnes appartenant à des minorités ethniques, religieuses ou linguistiques et leur droit, seuls ou avec d'autres membres de leur groupe, de maintenir et de développer leur culture, de professer et de pratiquer leur religion ou de pratiquer leur langue;

17. les mesures dans le domaine de l’éducation et de la formation visant à assurer la participation des personnes appartenant à des minorités ethniques, dans la mesure et aussi longtemps que de telles mesures soient nécessaires;

Article 24

1) L’employeur est tenu, lors de l’embauche, lorsque cela est nécessaire pour atteindre les objectifs de la présente loi, d’encourager les personnes appartenant à un sexe ou à des groupes ethniques sous-représentés à postuler pour l’exercice d’un emploi donné ou pour occuper un poste particulier.

2) L’employeur est tenu, toutes choses égales par ailleurs, de promouvoir le développement professionnel et la participation des travailleurs et des employés appartenant à un sexe ou à un groupe ethnique déterminé, lorsqu’ils sont sous-représentés parmi les travailleurs ou employés exerçant un travail déterminé ou occupant un poste particulier.

Article 29

1) Le ministre de l’Éducation et des Sciences et les organismes d’autonomie locale doivent prendre les mesures nécessaires pour prévenir la ségrégation raciale dans les établissements de formation.

2) Le directeur d’un établissement d'enseignement doit prendre des mesures efficaces pour prévenir toute forme de discrimination dans l'établissement d'enseignement par une personne appartenant au personnel pédagogique ou non pédagogique ou par un étudiant.

Article 35

1) Les personnes qui assurent la formation et l’éducation, ainsi que les compilateurs de manuels scolaires et d'auxiliaires pédagogiques, sont tenus de fournir des informations et d’appliquer des méthodes d’éducation et de formation visant à surmonter les stéréotypes sur le rôle de la femme et de l’homme dans tous les domaines de la vie publique et familiale.

2) Les jardins d’enfants, les écoles et les établissements d’enseignement supérieur incluent dans leurs programmes et plans d'études une formation sur les problèmes de l’égalité des femmes et des hommes.

3) Le paragraphe 1 s’applique également à l’élimination des stéréotypes négatifs à l’égard des personnes appartenant à des groupes raciaux, ethniques et religieux, ainsi qu’à l’égard des personnes handicapées.

Article 38

Les organismes publics et nationaux et les organismes d'autonomie locale appliquent une politique visant à promouvoir la participation équilibrée des femmes et des hommes, ainsi que la participation représentative des personnes appartenant à des minorités ethniques, religieuses et linguistiques à la gouvernance et à la prise de décisions.

Article 40

1) La Commission pour la protection contre la discrimination, ci-après dénommée « la Commission », est un organisme public spécialisé et indépendant pour la prévention de la discrimination, la protection contre la discrimination et l’égalité des chances.

2) La Commission exerce un contrôle sur l’application et l’observation de la présente loi ou d’autres lois, en réglant l’égalité de traitement.

Article 41

1) La Commission est composée de neuf personnes, dont au moins quatre avocats. L’Assemblée nationale élit cinq des membres, y compris le président et le vice-président de la Commission, et le président de la république de Bulgarie nomme quatre des membres de la Commission.

2) Le mandat des membres de la Commission est de cinq ans.

3) Lors de l’élection ou de la nomination des membres de la Commission, les principes de la participation équilibrée des femmes et des hommes et de la participation des personnes appartenant à des minorités ethniques doivent être respectés.

Article 51

1) Toute plainte ou tout rapport à la commission doit être soumis par écrit.
Lorsqu'ils sont rédigés dans une langue étrangère, ils sont accompagnés d'une traduction en bulgare.

2) La plainte ou le rapport doit contenir :

1. le nom ou la désignation de l'expéditeur ;
2. l'adresse ou le siège social et l'adresse de la direction de l'expéditeur ;
3. l'exposé des circonstances sur lesquelles se fonde la plainte ou le signalement ;
4. la déclaration des requêtes à la commission ;
5. la date et la signature de l'auteur de la plainte ou de son représentant.

3) Les plaintes et les signalements anonymes ne sont pas pris en compte par la commission.